Раят на Проди

Това лято решихме да разделим пътя до морето на две. Така избрахме това очарователно място в с. Средногорово в района на Казанлък. Срещата с домакина Проди беше на разклона след читалището. Явно селото навреме е било доста будно но за съжаление това културно средище днес е в незавидно състояние.

И така завиваме в ляво и следваме Проди яхнал неговия велосипед. След мостчето асфалтът свършва но караме внимателно и няма проблеми. На финала се катерим по стръмен наклон който поставя на сериозно изпитание нашите кончета. Проди предвидливо е бетонирал най критичните метри от трасето. Следва завой на дясно и преминаваме през импровизирана порта в оградата. Можем да отдъхнем - вече сме на равно под сянката на дърветата - пристигнахме. Мястото е много тихо и приятно - в края на селото, заобикалено от растителност. Наоколо не се виждат други къщи.

Проди трябваше да почисти нашата вила "Акация" и ни покани да изчакаме в по-малката вила "Рай". Даже ни гости с неговата баница и домашно кисело мляко. Те ли бяха много вкусни или ние много гладни, но си облизахме пръстите. Остава ни време да разгледаме наоколо. Веднага забелязваме различни акценти, които показват че това място е направено с любов.

Проди ни разказва че първоначално направил вила "Рай" за себе си. По-късно решил да я дава под наем и построил бунгалото и по-голямата вила "Акация".

вила "Рай"

бунгалото

басейнът и вила "Акация"

Както споменах ние избрахме вила "Акация" защото бяхме две семейства с деца. Ние се настанихме на втория етаж където има две малки стаички и тоалетна. В стаичките няма много място но все пак успяхме да разпънем кошарата на Марина. Стълбите към втория етаж са доста стръмни и Наско се затрудняваше сам да слиза и да се качва.

На долния етаж са банята с тоалетна и холът, който изпълнява и ролята на кухня. Ваньо, Миленчето и Стаси се уплашиха от стълбите и се настаниха в хола (там има два разтегателни дивана) та ние малко ги притеснявахме. Добре че от хола се излиза на една тераса която е затворена с прозорци. Там обикновено ядяхме и децата щурееха когато времето навън не позволяваше. Отвън има един навес с маса и пейки. Там е доста приятно когато няма вувузели (стършели и конски мухи).

Хладилникът (намира се под стълбите) е малък и шумничък но върши работа. (Трябва Тошо да уреди един нов от Либхер.)

Топване в басейнчето доста освежава в летните жеги. Проди е направил нещо като шадраванче и в тишината се чува ромоленето на водата. Има и надуваемо басейнче за бебешорите. Шезлонзите са много тарикатски. Човек може да се излегне и да се полюшва... Може ако не трябва да тича след дечурлигата. Те много се забавляваха и ние покрай тях.
Всеки ден ходихме до Казанлък да пазаруваме продукти за барбекюто. Там има Била и Кауфланд. Пътьом естествено посетихме някои забележителсти в района като Казанлъшката гробница, Голямата Косматка,  Шипченския манастир, Мъглижкия манастир, яз. Копринка, аквапарк до с. Овощник и др. Над мястото на Проди има еко пътека но нея я оставихме за следващия път.
Самият Проди е много приветлив и отзивчив. Няколко пъти му ползвахме пералнята и фурната (в нашата вила имаше само микровълнова с грил но там не се побраха нашите велики кулинарни творения).

Самият той е човек планинар, спортист и въобще свързан с природата. Надявам се следващия път да ни разкаже повече за планината.

Още снимки тук.

... и така една седмица, а след това продължихме за морето. Но за това в следващия брой.