Комплекс Градина

И така след Казанлък се отправяме към морето. Запазили сме един апартамент в комплекс Градина. Това се намира точно пред входа на прословутия къмпинг (между Черноморец и Созопол).

Хващаме отбивката за Черноморец и се отправяме към Градина. Пейзажът доста се е променил през последните години. Черноморец се е разраснал с множество хотели и комплекси и вече стига до къмпинга. По пътя за къмпинга изниква нещо като нов микрорайон на Люлин. За щастие поне в момента не се строи. Пътчето и преди не беше много добре но сега направо липсва на места. Има огромни кратери, прахоляк и колите пъплят едва-едва.
Пътчето пред къмпинга изглежда като централна софийска улица в делничен ден. Навсякъде се паркирали коли (предимно такива на плажуващи от Черномерец и Созопол). Тези които се движат едвам се разминават.


И така, пристигаме към 2 часа - в най-голямата жега. Щом слизаме от колата веднага ни удря гореща вълна. Сигурно е към 33 градуса. Спрямо прохладата на Средногорово тук е истинска сауна - веднага започваме да се потим.
За щастие бързо откриваме нашия комплекс - точно срещу входа на къмпинга. Както ми бяха казали предварително, паркирането в комплекса е разрешено само за собственици на апартаменти, но пазчът е разбран и ни пуска да разтоварим багажа. След около десетина курса до третия етаж (няма асансьор) и 3 литра пот, багажът е пренесен. Исками се да скоча от терасата право в басейна.
Комплексът и нашият апартамент (31-ви) изглеждат доста добре - новичко, чистичко, басейнче за деца и възрастни - точно като снимките от сайта. В апартамента даже има пералня. Има и голям LCD телевизор с вградено DVD, което върти без проблем детските филмчета.

Има не малка тераса с маса и столове. Парапетът е доста висок и децата могат спокойно да излизат на терасата. От нея се открива приятна гледка към басейна и къмпинга.

Иначе къмпингът изглежда по-рехав от други години. В централнат част особено е доста празно. Плажът е неохраняем и явно не се и чисти. Баните и тоалетните сякаш не са пипани през послиднте десетина години.

Колата стои на слънце и избягваме много да я ползваме. Прескачаме веднъж до Созопол да платим. Там нищо ново. Едвам се промъкваме между паркираните коли из уличките на новия град. Ужасно - скоро няма да се върнем. В Черноморец е по-добре. Има градинка с нови катерушки за децата и нещо като фитнес уреди за родителите. Онова магазинче на едро - нещо като микро Метро - още работи и прави добър оборот. Срещат се доста чужденци - поляци, чехи, руснаци - почти като едно време по соца :)

Иначе водата в морето е топла, а в басейна още повече. Избягваме да се показваме навън между 12 и 5. Когато децата не са в стаята пускаме климатика малко да разхлади. Привечер си правим разходки из къмпинга. Тогава подухва и не е толкова горещо но и комарите ни нахапват - неотменна част от морските емоции.


На връщане отново разделяме пътя на две и се отбиваме в Хисаря. Там пак се цопваме в байсейна. Точно преди един пороен дъжд, който превърна улиците в реки.

Още снимки тук.

Подновяване на СУМПС - епизод 1 - подаване на документи

Реших да си подновя шофьорската книжка (или както сега се нарича - СУМПС) понеже изтича следващия месец. Всъщност оказа се че СУМПС ще важат още 6 месеца след изтичане на валидността им и то само на територията на Р България.
Чувал съм че висенето в КАТ отнема доста време и си взимам един ден отпуск за това важно дело.
Изкарвам си медицинско (очен и вътрешен) и към 11:30 пристигам на онова заветно място за всички шофьори в София.

По пътя гледам че точно пред КАТ хората усилено се трудят в градежа на трите кули. Вероятно това ще са новите офиси на чиновниците. Нали все се оплакват ча не им достигат хора - явно доста хора ще наемат. Уви, това май ще е поредният бизнес център.
Пред входа се виждат разни табели. Като че ли за организация на някакви големи опашки, но такива не се забелязват. За миг проблясва надежда - може би не е чак толкова черен дявола.
Влизам вътре и веднага попадам на машинката която трябва да раздава номерца. Пред нея чакат 5-6 души. Обясняват ми че в момента не дава номерца защото вече е раздала доста такива и ми посочват таблото над машинката, което показва броя на чакащите за получаване на СУМПС.

Няма как. Трябва да си взема номерче, та и аз се нареждам. Когато пристигнах към 11:30 въпросното табло показваше 245. Горе-долу на минута числото намаля с 1. Докато чакам постепенно са ориентирам. Има още една машинка за номерца но и тя не работи. Машинките по принцип дават номерца за 3 различни опашки

• A - получаване на готови СУМПС
• B - получаване на наказателни постановления (актове)
• C - подаване на документи за СУМПС - моя случай

На машинките има бутони които дават номерца за съответните опашки. Отделно има няколко табла които показват всяка една опашка до кой номер е стигнала. Изглежда А се движи около 2 пъти по бързо от С.
От хората до мен дочувам че от 1 септември, като мине отпускарския сезон, щели да заработят повече гишета. Дали не трябваше тогава да дойда.
Някой бил казал че машинките ще заработят отново когато броят на чакащите на таблото падне до 100. Като гледам така, тук ще чакам понe час :( Чувам че човекът който е пръв до машинката чака от 8 сутринта!
Към 1 часа (след час и половина стърчане) съзерцаваното от нас число минава под 100 и след малко машинката заработва. Взимам моя номер - С 406. Преди мен чакат около 180 души и по груби сметки има да чакам поне 4 часа!
Използвам времето да свърша някои други задачи. Добре че метрото минава наблизо. Имало и хубави неща в тая страна. В метрото е чисто, прохладно, няма много хора и от КАТ до Люлин стигам само за 25 мин. От къщи проверявам на www.i-kat.org камерите докъде са стигнали номерата.
Кам 5 часа се връщам отново в КАТ. Стигнали са едва до С 375. Изглежда нещо са се забавили защото минава още повече от час докато дойде моя номер.
Давам медицинското и личните документи. Попълвам формулярите, плащам на касата и чакам още малко отново да излезе моя номер. Сега отивам на друго гише. Там давам документите, снимат ме, подписвам са на един таблет и ми казват след месец да дойда за получаване.

И така, за 7 часа подадох документи за СУМПС - доста работа. И след месец това ще се повтори за получаване. Още един ден отпуска.
Ако всеки си вземе 2 дни отпуска за подновавявне на СУМПС, колко ще струва това на родната икономика?
Веднага се сещам за няколко варианта за оптимизиране на процеса
- подаването на документи и получаването да става в РПУ-тата, както с личните документи
- номера или направо часове да се дават в интернет
вероятно има и по-добри начини

И още нещо ме възмути. Таксата е 26 лв, но на гишето на СИБанк взимат допълнително 2.30 такса.
Според тарифата обявена на сайта на банката
1) За физически лица при внасяне на банкноти:  комисион не се събира
На какво основание касата на СИБанк в КАТ взима тези такси?
Въобще как е избрана именно тази банка?

Раят на Проди

Това лято решихме да разделим пътя до морето на две. Така избрахме това очарователно място в с. Средногорово в района на Казанлък. Срещата с домакина Проди беше на разклона след читалището. Явно селото навреме е било доста будно но за съжаление това културно средище днес е в незавидно състояние.

И така завиваме в ляво и следваме Проди яхнал неговия велосипед. След мостчето асфалтът свършва но караме внимателно и няма проблеми. На финала се катерим по стръмен наклон който поставя на сериозно изпитание нашите кончета. Проди предвидливо е бетонирал най критичните метри от трасето. Следва завой на дясно и преминаваме през импровизирана порта в оградата. Можем да отдъхнем - вече сме на равно под сянката на дърветата - пристигнахме. Мястото е много тихо и приятно - в края на селото, заобикалено от растителност. Наоколо не се виждат други къщи.

Проди трябваше да почисти нашата вила "Акация" и ни покани да изчакаме в по-малката вила "Рай". Даже ни гости с неговата баница и домашно кисело мляко. Те ли бяха много вкусни или ние много гладни, но си облизахме пръстите. Остава ни време да разгледаме наоколо. Веднага забелязваме различни акценти, които показват че това място е направено с любов.

Проди ни разказва че първоначално направил вила "Рай" за себе си. По-късно решил да я дава под наем и построил бунгалото и по-голямата вила "Акация".

вила "Рай"

бунгалото

басейнът и вила "Акация"

Както споменах ние избрахме вила "Акация" защото бяхме две семейства с деца. Ние се настанихме на втория етаж където има две малки стаички и тоалетна. В стаичките няма много място но все пак успяхме да разпънем кошарата на Марина. Стълбите към втория етаж са доста стръмни и Наско се затрудняваше сам да слиза и да се качва.

На долния етаж са банята с тоалетна и холът, който изпълнява и ролята на кухня. Ваньо, Миленчето и Стаси се уплашиха от стълбите и се настаниха в хола (там има два разтегателни дивана) та ние малко ги притеснявахме. Добре че от хола се излиза на една тераса която е затворена с прозорци. Там обикновено ядяхме и децата щурееха когато времето навън не позволяваше. Отвън има един навес с маса и пейки. Там е доста приятно когато няма вувузели (стършели и конски мухи).

Хладилникът (намира се под стълбите) е малък и шумничък но върши работа. (Трябва Тошо да уреди един нов от Либхер.)

Топване в басейнчето доста освежава в летните жеги. Проди е направил нещо като шадраванче и в тишината се чува ромоленето на водата. Има и надуваемо басейнче за бебешорите. Шезлонзите са много тарикатски. Човек може да се излегне и да се полюшва... Може ако не трябва да тича след дечурлигата. Те много се забавляваха и ние покрай тях.
Всеки ден ходихме до Казанлък да пазаруваме продукти за барбекюто. Там има Била и Кауфланд. Пътьом естествено посетихме някои забележителсти в района като Казанлъшката гробница, Голямата Косматка,  Шипченския манастир, Мъглижкия манастир, яз. Копринка, аквапарк до с. Овощник и др. Над мястото на Проди има еко пътека но нея я оставихме за следващия път.
Самият Проди е много приветлив и отзивчив. Няколко пъти му ползвахме пералнята и фурната (в нашата вила имаше само микровълнова с грил но там не се побраха нашите велики кулинарни творения).

Самият той е човек планинар, спортист и въобще свързан с природата. Надявам се следващия път да ни разкаже повече за планината.

Още снимки тук.

... и така една седмица, а след това продължихме за морето. Но за това в следващия брой.